Обредното маскиране по българските земи идва от дълбоката древност и е живо до днес. Особено място сред традиционните маскарадни игри заема празникът Сурова в Средна Западна България. Той се изпълнява всяка година на 13 и 14 януари – народната Нова година (Васильовден по стария календарен стил). За местните селищни общности днес Сурова е най-обичаният празник в годината. Основното ядро в него е маскарадната обредност, чрез която се осъществява позитивен преход от старата към новата година.
Обредното маскиране по Сурова е жива традиция в селищата Банище, Батановци, Бегуновци, Бела вода, Беренде, Богданов дол, Велковци, Вискяр, Витановци, Габров дол, Гигинци, Големо Бучино, Горна Врабча, Дивотино, Долна Секирна, Дивля, Долни Раковец, Драгичево, Друган, Елов дол, Земен, Зидарци, Извор, Калище, Ковачевци, Кондофрей, Косача, Копаница, Кошарево, Кралев дол, Лесковец, Лобош, Люлин, Мещица, Мурено, Непразненци, Ноевци, Пещера, Прибой, Радомир, Ракиловци, Расник, Ребро, Садовик, Светля, Селищен дол, Сирищник, Слаковци, Сопица, Стефаново, Църква, Чепино, Черна гора, Ярджиловци. В много от тези села населението е силно намаляло, но в дните около Сурова те се оживяват и стават средоточие на невиждана празнична зрелищност и красота.
Преки изпълнители на тази прастара, но жива до днес новогодишна обредност са маскарадните групи, които се наричат „сурвакари“, „сурвашкарье”, „сирвискарье”, „мечкарье”, „старци“. По-голяма част от маскираните участници са преоблечени в кожи от домашни и диви животни, обърнати с козината навън, или в костюми от текстилни пъстроцветни ресни. На кръста си всеки от тях има няколко десетки звънци, хлопки и чанове, а на главата – маска (месно название – лик), изработена от дърво, препарирани части на домашни животни, кожи, рога, опашки, птичи крила и пера. Маските са зооморфни и по-рядко антропоморфни. Сред множеството маскирани мъже задължителни персонажи със специални роли са „водачът” (болюбаша), „младоженците”, „сватбената рода“, „свещеникът”, „мечката с мечкаря”. Участниците изработват своите маски сами, затова всяка от тях е уникално произведение на приложното изкуство. През последните десетилетия в някои от селищата се появиха творци, които правят маски целогодишно за всички желаещи да участват в празника. Звънците се изработват от майстори-звънчари, а се сгласяват по тон от самите участници в маскарадните игри.
Вечерта на 13 януари сурвакарите излизат в центъра на селището, палят огньове, играят около тях, закачат се с множеството, гостуват на съседни села, посрещат други маскарадни групи, всички заедно играят хоро и се веселят. Рано сутринта на 14 януари, маскираните се събират отново, за да обходят селото. Посещението им във всеки дом е задължителна норма и се тълкува от цялото население като пожелание за здраве и берекет. Във всяка къща „свещеникът“ ритуално венчава „младоженците”, „мечката гази за здраве”, а всички останали шумно и весело играят на двора. Стопаните ги чакат с любов и нетърпение, посрещат ги на трапезата с обредни храни, гощават ги и ги даряват богато…
До началото на XX век са се маскирали само младите неженени мъже от селищната общност, тъй като обичаят е изпълнявал инициационни функции, пряко свързани с мъжките посвещения и женитбата. Днес се маскират масово мъже от всички възрасти, жени и деца. В някои от селищата има и големи детски групи с отделни персонажи, които дублират тези на големите. Всички сурвакари излизат да играят спонтанно, по традиция, както са го правели техните предшественици хиляди години назад.
Всяка сурвакарска група има между 50 и 100 души участници, така че маскираните в народния празник Сурова на 13 и 14 януари в Пернишкия регион са няколко хиляди.
След празника, на свои събирания, сурвакарите, познавайки добре проблемите в селището, решават как да бъдат употребени получените средствата и дарове. Най-често те подпомагат селищни, обществени и читалищни потребности.
На основата на живата маскарадна традиция, през 1966 г. в град Перник беше създаден Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“, който в половинвековната си история няма аналог в Европа. Маскарадните групи, участници в него от България и света, са винаги повече от сто, а маскираните – над 5 000 души. Всяка година, в последните почивни дни на месец януари Перник посреща и стотици хиляди зрители, за да изживеят заедно радостта и неповторимата красота на маскарада.