Село Садовик

Село Садовик е разположено в планински район, на югоизточния склон на ниската планина Изворска могила. Административно принадлежи към община Брезник и се намира на 7 км от общинския център.

Според сведения на възрастни хора в селото, групата на сировичкарèте е съществувала още от времето на османското владичество.

Местен човек, закърмен с традицията на Сурова разказва: „Най-големите ликове (маски) са на нашето село Садовик, нема по-големи! Маските са ни от пера и от крила на птици. Много са „богати“ и повечето ликове имат две лица. Костюмите на нашите сировичкарè са на парцали. Едно време всеки гледал така да си направи костюма и маската, че да не го познае никой докато ходел през целия ден на Сурова.“

Спомня си, че сировичкарèте на Садовик са започвали да се събират и да дрънкат в селото още през месец декември, между 20-ти и 25-ти декември. Така известявали, че иде Сурова. Излизали първо двама, трима или петима човека. Единият излизал от едната махала, другият от другата… Последните дни, когато наближавал празникът, ставали по десет, по двадесет човека.

„На мен Суровата ми е в кръвта! Като чуем да дрънна тия звонци, нещо ми дава сила! Ние си им викаме звонци – по нашенски, не звънци. Аз съм се правил само две години, преди да влезнем в казармата – с един мой приятел бехме „мечоци“. Така маскирани плашехме децата. Едно момче го беше страх от нас и не смееше да ходи на училище, а като порасна стана най-запаления сировичкар. Той се ожени в Бургас, но до миналата година не е пропуснал да не си дойде за Сурова, да не се прави (маскира). Дори носеше от там в багажника на колата си пера от чайки, които е събирал през годината по брега на морето. Няма лошо време, няма студ, няма лед. Всяка година на 13-ти януари вечерта като отидех в кръчмата и като видех, че е дошъл… Пълнеше ми душата!

Едно време селото беше големо. Първите къщи в пет часа сутринта посрещаха сировичкарèте. Те до пет-шест часа вечерта не можеха да обиколят селото. На 14-ти януари стопаните приготвяха вариво, баници, погачи. Даряваха маскираните с пари, месо, ракия, зеле. Групата си имаше домакинска рота, която минаваше с кофите и събираше даровете. Като отмине празника до една-две седмици се прави банкет. Направят два казана вариво, печката напалят, сгреят ракията, съберат се по 100-150 човека. А в по-ново време стана традиция да се прави и сурвакарски събор на 2-ри май в местността Чуката.

Макар и вече с по-малко от 100 постоянни жители в селото, които са предимно пенсионери, маскарадната група на Садовик е една от многобройните в региона, с най-внушителните маски.

Евгени Скримов разказва с обич и за един от най-сърцатите сировичкарè в селото – Александър Банков, който преди няколко години е починал. Благодарение на неговото всеотдайно участие в маскарадната група, на ентусиазма на всички сурвакари и на местните хора, които поддържали Сурова през годините „традицията продължава и до ден днешен….

Запис: 2019 г.

Маскарадът във времето:

“В днешно време традицията на Сурова е жива в село Садовик. Наближи ли 13 и 14 януари всички са изкушени от мисълта да се върнат на село и да станат част от случващото се там. Това желание надделява над трудностите, грижите и проблемите в ежедневието им.

В историята на село Садовик се помнят много силни години в изявите на сурвакарската група. През 1967 г. групата е обявена за Републикански първенец. През 1968 г. Свилен Петрунов е награден с първа награда и златен медал за лик. Групата е поканена за откриването на фестивала “Варненско лято”, като участва в откриването му седем години. През същата година сурвакарската група участва и в заснемането на филма “Сурова”, в който се разказва за подготовката на селата от Брезнишкия регион за празника”

Архив на сурвакарскта група: 2009 г.

Отличия на сурвакарската група от село Садовик на Международния фестивал на маскарадните игри “Сурва” гр. Перник