Селищен дол се намира в централната равнинна част на Граово, в подножието на планината Черна гора. Селото е разположено на 14 км от гр. Перник.
В документ, съхраняван в архива на ИЕФЕМ – БАН, се съдържа информация за Сурова в Селищен дол, разказана от Велин Дамянов преди години. Той споделя, че една-две седмици преди Васильовден сурвакарите излизат в местността Цървена глава и „раздрънкват“ звънците. Раздрънкването ставало без ликове (маски). Тогава започвало и договарянето кой каква роля ще играе по време на маскарада – кой ще бъде „болюкбашия“, „невеста“, „младоженек“, „девери“ и „зълви“, кои ще бъдат „мечкаре“. Всеки от участниците си правел лика сам, тайно. Така трябвало да го направи, че да не бъде разпознат.
„Вечерта пред Васил (Васильовден) се събират всички участници при „Колибите“ в местността Цървена глава. Там се обличат. Събират се около 20-30 човека. Преди 40 години са играли само ергени, а после са почнали всички наред (мъже, жени, деца) и особено днес. Като се облекат и тръгват в „боен ред“. Начело застава „болюкбашията“ с дървена сабя в ръка. След него тръгва „шествието“. Първи от „шествието“ са „свекърът“ и „свекървата“. След тях са „младоженекът“ и „невестата“. С младоженците върви и „поп“, „доктор“. След тях „мечкар с мечка“. И на края на „шествието“ са „циганите“. „Циганинът“ носи през рамо „кросно“ и стреля с него като с пушка. „Циганката“ е преоблечен мъж. Носи в ръце повито „бебе“ и проси, „сака дарове за младите“. В миналото с „шествието“ е имало и живо магаре. Мечкарете първо са ходели по съседните села. Като се върнат в Селищен дол, те започват да обикалят от десния край, от южната страна на селото, и влизат във всяка къща.”
И до днес традицията на сурвакарските игри е жива в Селищен дол. Всяка година, в нощта на 13-ти срещу 14-ти януари, магията на Сурова оживява. На 13-ти януари вечерта маскарадната група се среща със сурвакари от съседни селища на площада в селото, а на 14-ти януари маскираните обхождат домовете на хората и благославят всички за здраве и благополучие.
Архив на Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН.
