Село Калище попада административно в община Ковачевци и се намира на 9 км от общинския център. Разположено е в най-южните възвишения на планината Черна гора и по северните предпланински хълмове на Конявска планина. В близост до селото се намира язовир Пчелина.
Един от „най-запалените“ сурвакари в селото е кокорбашията (водача) на групата. Той участва в Сурова още от дете, бил е 7-годишен. Маскирал се е заедно с брат си, който преди него също е бил водач на групата. Цялото му семейство участва в празника. Синът му, когато е бил на 2 години са го маскирали като малък кокорбашия, а дъщеря му носи табелата на сурвакарската група.
„Аз вече 20 години ходим кокорбашия. Докато брат ми беше кокорбашия, аз водех звънчарите. Правил съм се и „поп“. Ние с брат ми правим ликовете (маските), но ни помагат и други хора. Всяка година правим по някоя нова маска. Задължително трябва да имаме нещо ново. Например, имаме една маска от пера, която изобразява слънцето. „Слънце“ не сте виждали никъде! Имаме и маски на всякакви животни – имаме маски на елен, лъвове, тигри, вълци. Ликовете ни са по 2-3-4 метра високи. Имаме си и „мечки“ – „кафява мечка“, „бела мечка“, „панда мечка“. Малки „мечета“ си имаме. По-хубави „мечки“ от тези на Калище нема…
Суровата в Калище съществува от незaпомнени времена. На 13-ти януари вечерта палим огън и играем около огъня. Тогава се срещаме с Лобошките сурвакари. На гарата правим едно голямо хоро. Същата вечер в нашето село сурвакарите обикаляме долната част на селото. Сутринта на 14-ти януари тръгваме към шест часа и продължаваме да обхождаме горната част на селото. Голямо е селото и така са свикнали хората. Задължително посещаваме всички къщи, където има хора. Гледаме да не пропуснем някой, защото хората се сърдят. „Защо не дойдохте?“ – питат след това. Останала си е традицията и всеки иска да му влезнат сурвакарите в къщата.
На Сурова изпълняваме ритуала „сватба“. Правим „венчавка на младоженците“, „мечката нагази“ чорбаджията (стопанина), дрънкаме, за да „изгоним злите сили“ и така. Стопаните ни даряват пари, вино, ракия, месо, сладки, баници.
Водачът на групата разказва, че сурвакарите на селото са около 60 човека, а понякога достигат и до 75-80 човека. Групата притежава 60 чифта звънци, а самият той има лично негови 105 броя звънци. Тежестта на един пълен комплект звънци е над 70 кг.
За Сурова всички хора, които са от селото и живеят в градовете, обезателно се прибират в Калище. Взимат си отпуски или болничен. Момичета, момчета – всички си идват в селото. Младите хора се толкова „запалени“ да участват в празника, че преди години, когато ходил на училище, сегашният водач на сурвакарите, не отишъл на изпит, тъй като датата била насрочена на 14-ти януари (на Сурова). Взел си изпита по-късно….
Всяка година водачът на сурвакарите в Калище и семейството му се подготвят и участват в празника с радост. Правят го, защото вярват, че „традицията в селото трябва да се поддържа!“.
Запис: 2018 г.