Основната част от участниците в сурвакарските игри на Средна Западна България са преоблечени в кожи, обърнати с козината навън или в дрехи с пришити ресни от пъстроцветни парчета плат. Характерно е също така и окичването с говежди или лисичи опашки, с царевични и конопени стебла, с шума. Задължителен и подчертан атрибут са звънците, различни по брой, големина и звучност. В този тип маскарадни игри е типично въоръжаването на „преличените“ с тояги, дървени топузи и саби. На главата си всеки сурвакар носи маска. Маските са най-често зооморфни с препарирани части на домашни животни, кожи, рога, опашки, птичи крила и пера. Срещат се и антропоморфни. Най-голям интерес представляват тези с чудновато съчетани белези – страшно лице от дървена коруба, а около него – принадлежности на животни. Маските се изработват всяка година наново и затова са уникални произведения на народното приложно изкуство.
Сред множеството маскирани със специални роли са следните задължителни персонажи:
- „водач” – бюлюкбашия, болюбашия, който е облечен във воеводски дрехи и ръководи изявите на групата;
- „булка и младоженец“, облечени празнично както на сватба;
- „байрактар“; който носи традиционното сватбено знаме; „свекър и свекърва“, „кум и кума“, „девер“;
- „поп“, който пародийно „венчава“ „младоженците“ във всеки от посетените домове;
- „мечка с мечкар”, които веселят публиката – „мечкарят“ свири на гъдулка, а „мечката“ гази за здраве стопаните.
В съвремеността в маскарадните групи има и други персонажи, взети от живия живот, като „доктор“, „полицай“, „циганин“ и др.
