Село Лесковец е само на 6-7 км от областния център Перник. Каменната чешма на малкия мегдан е украсена с барелеф, на който е изобразен сурвашкар с маска и звънци. Дори само този факт подсказва, че местните хора обичат най-много празника Сурова и се самоидентефицират чрез него, смятат го за характеристика на селището.
В спомените на възрастните хора има много весели истории от „едното време“, когато те, като деца, по цяла нощ са тичали покрай сурвакарската група. Един от тях си спомня, че сурвакарите винаги са водели със себе си две магарета, за да товарят на самарите им торбите с дарове –боб, месо, брашно, плодове, ракия. На път за съседното селище Батановци едно от магаретата отказвало да мине през моста над малката река, а групата се принуждавала да го обръща по гръб и да го влачи до другия бряг. Мъжете, преоблечени като сватбари, през целия път пеели, за да ги чуят в близките селища, а сурвашкарите не сваляли тежките звънци и ликовете (маските) през цялата нощ, за да не ги разпознаят. През 70-те години на миналия век ликовете на лесковчани били направени от пера и криле на птици, защото малко над селото имало кооперативна птицеферма и това улеснявало изработването им. Днес ликовете са от кожи и рога. Правят ги двамата братя Жан и Влади, бай Малин и Гошо Цветанкин. Един от тези ликове е върху фестивалната пощенска марка, друг се кипри на страниците на албума „Български обредни маски“, а много такива са изнесени далеч зад границите на България.
В последните години селото има само 82 жители, но сурвашкарската група е многобройна, защото в нея вземат участие и лесковчани, които живеят другаде. Гостите от близо и далеч също слагат на главите си ликове и връзват нанизи от чанове. Децата вече не тичат покрай сурвашкарите, а са част от тях. Участниците се събират една-две седмици преди Сурова, за да уточнят персонажите. Трудно се намират млади мъже за „невеста“ и „младоженец“, защото всички искат да са с ликове. Групата има не един, а трима водачи (болюбашии), които са преоблечени като войводи.
Вечерта на 13 януари сурвашкарите играят край огъня, селото им се радва, а случайно минаващите се надпреварват да докоснат ликовете и да сложат някой от тях, за да станат част от празника… После групата гостува в с. Богданов дол или посреща тамошните сурвашкари.
Сутринта на 14 януари селските улици отново се огласят от звънците. Преличените сурвашкари тръгват от Долната махала, влизат и играят във всеки двор, а стопаните изнасят трапези, черпят ги и ги даряват. И „виладжиите“ ги очакват с любов. За тях посрещането на сурвашкарите е не само чест и радостно изживяване, а още и част от селската романтика. А местният жител бай Георги, който е слагал маска само веднаж, но е най-добрия посрещач и традиционно винаги чака групата с топла ракия, разказва: „В Горната махала има една по-отдалечена къща. Преди няколко години сурвашкарите стигнали до там, но им се видяло, че няма никой в нея и понеже били много уморени, се върнали без да влязат. Дошли в салона на кметството и започнали да свалят звънците и да се събличат. Да, ама жената на Ванко, (от къщата, която са подминали), дотичала в салона и започнала да ги моли да се върнат, за да влязат и у тях. Сурвашкарите се облекли наново, вързали звънците и се върнали чак до Горната махала, до края на селото…Това е Суровата!“
След празника по Сурова и след Фестивала в Перник лесковската сурвашкарска група организира тържество с музика, хора и богата трапеза, на което кани всички жители на селището. А кметът на селото казва: „За лесковчани Суровата не е само празник, тя е кауза, която сплотява селото“.
Запис: 2018 г.
