Село Лобош е част от община Ковачевци. То е разположено в подножието на Рудина планина. Делят го само тридесетина километра от град Перник.
Населението му непрекъснато намалява и в последните години е около 120 души, но сред тях има и петнайсетина млади хора, които с радост и страст се включват в маскарадните игри. По-голямата част от сурвашкарите в групата вече живеят в Перник, но и те не забравят корена си. В почивните дни посещават своите родители и близки в Лобош, а маскиранията по Сурова смятат за най-хубавото време в годината. Те събират птичи крила, дървени коруби и кожи при всяка възможност, а след месец октомври няколко от тях вече седят през свободното си време в едно празно селско помещение и правят нови ликове (маски). За един от тях това се е превърнало в хоби и се занимава с тях целогодишно. Най-възторжената част от групата са малките деца, които не допускат големите да излязат да играят без тях и се маскират първи. Преди десетилетия сурвашкарите не са ги вземали със себе си, защото е било необичайно, но сега никой не ги спира. Жените – също. Така маскарадната група на Лобош е винаги около 50 души. Ден преди 13-ти януари няколко млади мъже събират сухи дърва от планината, за да подготвят огъня. Всички знаят, че той е прекопирана модернизация, но с него празникът става по-пищен и местните хора държат да го има. Модерните напоследък факли не са усвоени тук. Привечер на 13-ти януари участниците в маскарада обличат костюмите от разноцветни ленти, слагат ликовете (маските) на главите си, връзват тежките нанизи със звънци и запалват огъня. Местните и гостите се включват в буйната игра на сурвакарите, задяват се с нагиздените „сватбари“, търкалят се по снега с „мечката“, имитират смирение пред сурвашкарския поп. За всички празникът е едно невероятно изживяване и никой не го пропуска. Често идват и маскарадните групи от Елов дол, Чепино, Светля, Пещера, и фиестата става още по-голяма. Един от местните хора, който гледа животни, винаги дарява месо, за да осигури празничната вечеря на маскираните. След играта в своето село маскарадната група отива на гости в някое от съседните села, за да й се порадват и там.
Сутринта на 14-ти януари маскираните тръгват от къща на къща, за да пожелаят здрава и плодородна година. Навсякъде вратите са широко отворени, водачът, „невестата“, „младоженецът“ и „попът“ влизат вътре в дома, поздравяват стопаните, а на двора „звънчарите“ играят своето тежко сурвашкарско хоро. Даровете от стопаните за маскираните са толкова много, че за прекарването им помага кола. Както казва водачът на групата: „Обитаемите къщи в селото непрекъснато намаляват, а даровете за сурвашкарите непрекъснато се увеличават. Суровата е вечна и всеобща любов.“
Запис: 2019 г.
