Село Друган е в Радомирската котловина, на главния път Радомир – Дупница. За празнуването на Сурова разказват с въодушевление семейство възрастни хора, които вече не могат да ходят със сурвашкарите, но ги посрещат всяка година с радост и любов. Мъжът е тръгнал покрай групата с маскирани през 1953 г. като осем годишно дете. Тогава те не са носели чудновати маски, само лицата им са били начернени със сажди от печката и на главите си слагали обърнати калпаци. Костюмите са били от стари парчета плат, нарязани на ресни или от кожи. Маските започнали да се правят през 60-те години на миналия век, когато се организирал фестивалът „Сурва“ в Перник и групата се включила в неговите издания. Мъжът е престанал да се маскира и да ходи по Сурова след като се е оженил, а неговата съпруга съвсем до скоро е ходела с маскарадната група, преоблечена като „ свекърва“…
Един друг разказвач си спомня как на Сурова през 1970 г. снежните преспи били толкова дълбоки, че магарето, което групата водела със себе си, потънало в една от тях и сурвашкарите били принудени да го вадят от снега с часове. Той бил 14 годишен, предрешен като „поп“, с калимявка от боядисан картон, но снегът я разтопил и от попската маскировка му останало само расото от черен шлифер. От дрехите на „невестата“ и „младоженеца“ се стичала вода, байракът на „байрактаря“ останал в преспите, но групата продължила да ходи от махала на махала.
Днес ходят по Сурова не само млади мъже, както някога, а мъже, жени и деца от всички възрасти. До 70-те години на ХХ век не са палили огън на мегдана, днес задължително го правят и са сигурни, че е „стародавна традиция“. Носят и големи, запалени факли. Сурвашкарьте са около 40 души и имат „най-хубавите ликове“. Някои от тях са изработени от Кирил Щрапулин, за когото тази дейност е станала ежедневие и съдба. Раздава ги с удоволствие и се радва, че има мераклии да ги носят. Той е направил от дърво и една голяма причудлива скулптура на сурвашкар, която украсява централната част на Друган.
На 14 януари всяка къща в селото се приготвя с почерпка и дарове, и чака маскираните. Лудешката им игра оглася всеки двор, „невестата“ целува ръка на стопанина, „попът венчава младоженците“, „мечката“ гази за здраве. В много домове канят групата вътре на трапеза, а на изпращане я даряват със сланина, месо от качето, ябълки, орехи, вино и ракия. Напоследък сурвашкарьете водят със себе си „катун“ – каруца, теглена от кон или магаре, в която товарят даровете. В къща, където е закачен некролог на скоро починал, те не влизат, не изпълняват ритуала с венчавката, но стопаните изнасят дарове на портата. Често към групата се присъединяват и момичета, за да играят хоро покрай сурвашкарьете, а на следващата година вече са преличени с ликове.
На 13 януари гости на друганчани са ромската група от Радомир и сурвашкарите от селата Пещера и Джерман. Групата на Друган е ходила само в село Кошарево, но на всички им е най-добре да си играят тук, в селото, на своя празник, заедно с жителите му. Всяка година към местните сурвашкарье се присъединяват и непознати, които се сприятеляват с друганчани и си правят маски и костюми, за да играят с тях на Сурова.
Запис: 2018 г.
