На 40 км. северозападно от град Перник, в живописна котловина под южните склонове на Ерулска планина се намира красивото село Банище. Над селото, в подножието на връх Копран, има четири карстови извора, от които води началото си река Светля, приток на река Струма.
От най-далечни времена до наши дни местното население изпълнява с любов маскарадните игри всяка година по Сурова. За тях разказва художникът Сашо Евтимов:
„Аз съм градски човек, нямам родно село и за първи път видях тези игри, когато станах зет в Банище. Видях ги и онемях от почуда и възхищение, дъхът ми спря… Те събудиха в мен нещо, което до тогава не подозирах, че имам; вклиниха в душата ми красотата и силата на народните традиции, органически промениха отношението ми към изкуството; оформиха собствената ми концепция към него за цял живот.
Участниците в маскарада започват да правят ликовете си (маските) още в късна есен. Всеки изработва своя лик сам и го крие от другите, за да изпита радостта, че е измислил най-интересния и най-красивия. Тези хора наистина създават уникални произведения на народното приложно изкуство. В самия процес на работа над маската всеки от тях ражда нови и нови идеи, претворява ги в нея и тя става уникат. Затова не можеш да видиш не само два еднакви лика, но дори два лика, които по нещо си приличат. Колкото ликове – толкова уникати. Правят се много трудно – перце по перце, крило по крило. Напоследък започнаха да слагат на ликовете и кожи. А звънците им… те не дрънкат, а пеят, наистина пеят…
Моя близка, възрастна жена, ми е разказвала, че още някога, преди много десетилетия, костюмите на сурвашкарите в Банище са били направени от царевична шума. Тя ги помни от детските си години, гледала е как зашиват листо по листо – едно до друго, после ред след ред – един върху друг. А преди тридесетина години намериха отнякъде някакво друго сухо растение и започнаха да го пришиват него. Хем запазиха стила на групата, хем станаха още по-интересни. Неизчерпаема е народната фантазия. И сега ги виждаме с тези царевични листа и с това сухо растение. Те много държат да спазват традицията и винаги се стремят към това.
Най-старите хора от селото казват, че някога в маскарадната група не винаги е имало „невеста“ и „младоженя“. Не знам дали е вярно… От едното време сурвашкарите обхождали селото и влизали във всяка къща, за да пожелаят берекет. Било страшно обидно да отминат някой двор и затова никога не го правели, посещавали абсолютно всички къщи. Навсякъде ги посрещали с баница, с вариво, с пача… Стопаните ги дарявали с месо, сланина, боб, чушки, играели с тях. Всичко това и сега е така. Само че много къщи опустяха, хората напуснаха селото, за да търсят работа по градовете…
Не съм пропуснал Сурова откакто станах зет в Банище. Задължително всички винаги сме там. Гледам маскарада и главата ми ражда толкова странни асоциативни композиции, че сам се учудвам как е възможно това.
Участниците в маскарада искат да направят музей на маската в центъра на селото. Всички ще помогнем – кой с каквото може. И ще го направим, за да могат ценителите да изживяват тази невероятна красота не само през януари на Сурова, а през цялата година.
Преди много години трима художници от Перник – Филип Седефчев, Георги Ангелов и аз, направихме в Художествената галерия първата изложба, посветена на маскарадните игри. Беше изключително интересна, откри я тогавашната министърка на културата. Днес много пернишки художници работят по теми, свързани със Суровакарския маскарад. Имаме рисунки, илюстрации, живопис, дървопластики… Ако продължим да правиме ежегодните януарски изложби, „Сурова арт“, няма да ни поберат всичките художествени галерии…“
Запис: 2019 г.