На десетина километра южно от град Брезник се намира старото селище Слаковци, споменавано в писмени документи от 1576 г. Археологическите находки от района свидетелствуват за живот по тия места още в дълбоката античност. В последните години постоянните жители там са около 230 души.
Активната дейност на читалището поддържа жив културния спомен за богатството на народните традиции. Най-красивата от тях не е само културен спомен, а действаща жива практика. Това е празникът Сурова, който се провежда всяка година на 13-ти и 14-ти януари. Най-възрастният жител на селото си спомня, че в неговото детство сурвакарите са се събирали в магерницата на църквата и въпреки недоволството на духовното лице, месеци наред са прекарвали вечерите си там, за да изработят ликовете (маските) на групата, които от тогава до днес имат уникални форми и внушителни размери. За да набавят птичи крила и пера за тях, младите хора тайно присвоявали по някоя кокошка и пуйка от дворовете на близките си, а когато започвали игрите, старците вървели след групата, весело разпознавали своите птици върху ликовете и се радвали, че допринасят за красотата им. Читалищната секретарка разказва, че най-яркия й детски спомен е звънят на хлопките, който през целия месец декември чак до самия празник, всяка вечер огласял селото. Срещу празника маскираните играели заедно със сурвашкарите от Селищен дол и в своето, и в тяхното село. И до днес е така.
В деня на Сурова групата задължително обхождала всички домове, стопаните радостно ги гощавали с обредните храни, дарявали „невестата“ и „младоженеца“, борели се с „мечката“ за здраве, а после тръгвали след маскираните. Така към края на обиколката, с маскарадната група вече вървяло цялото село. Общото веселие се пренасяло на площада, където сурвашкарите чернели с пепел лицата на малките деца и момите, после сваляли маските, за да ги разпознаят кой кой е, и всички заедно се хващали на сурвашкарското хоро.
Днес празникът е запазил цялата си красота и въодушевление. Силата на традицията довежда в маскарадната група младите хора, жените и децата им, приятели и близки от градовете. На 13-ти януари вечерта в центъра на селото се събират всички местни и много гости, за да им се порадват и да поиграят с тях . Огънят догаря късно през нощта, но в душите на хората остават искрите му, за да ги предадат на следващото поколение….
Запис: 2019 г.
