Квартал Бела вода

Квартал Бела вода на гр. Перник се намира само на 4 км от центъра и е разположен от двете страни на главния път София-Кюстендил.

На 13 януари вечерта край огъня в централната част на селището се събира цялото население, за да играе и да се весели с маскираните сурвашкари. Тук ги наричат м е ч к а р ь е. Маските на преоблечените мъже са особени, зооморфни, с много лица. Направени са така, че всяко страшно лице отваря устата си и показва големите си зъби. Затова са „з е в а л а“. Най-обичаната маска, която е с 12 лица, местните са нарекли „змей“. Месеци преди Сурова няколко от участниците в маскарада, под ръководството на дългогодишния сурвашкар Ицо Бумбаро, се събират в салона на старото читалище, който населението нарича мечкарница, за да пооправят старите маски и да изработят нови. Ицо е майстор и учи младите как се сглобява основата, къде се разклонява рамката, как се лепят кожите, как се поставят зъбите, каква боя се използва. Най-малките помагачи събират кожи и рога по селото, донасят готовите зъби от дърводелците на близкия рудник, подреждат звънците, слушат старите мечкарье безпрекословно и получават в замяна любов и радост от досега с традицията.

Лудешката игра край огъня и общото веселие на 13 януари замират късно през нощта. Но на 14 януари (Сурова) всеки дом очаква мечкарьете, защото тяхното посещение се тълкува като пожелание за добруване. Ако не влязат в някой от домовете, стопаните ще се огорчат. Затова групата се разделя на няколко по-малки и тръгва по махалите. „Невестата“, „младоженята“, музикантите и няколкто от мечкарьете обхождат една махала; преоблечените като поп и клисар, и още мечкарье отиват в друга посока, а „мечката“ с „мечкаря“ газят за здраве в трета. В домовете, където на Сурова са играли няколко поколения назад и продължават традицията стари, млади и деца, отива цялата група с всички персонажи. Така през целия ден районът се оглася от стотици звънци и хлопки, в дворовете се играят хора, раздават се дарове.

Вече по тъмно цялата група се събира в „ мечкарницата“, участниците в обичая свалят маските, сядат заедно, разглеждат даровете и весело коментират как са ги посрещнали в домовете. Парите, които стопаните са пуснали в менчето, в дисагите, в гъдулката и в чантата на невестата, групата влага в нови маски, костюми и хлопки. Част от тях, след общо решение, се даряват за лечение на болни, подпомагат се хора, изпаднали в беда или крайно бедни, много възрастни и самотни жители на квартала. Предвиждат се и средства за селищния курбан на Гергьовден. Сурвашкарите помагат на местното читалище, а читалището помага на сурвашкарите.

На другия ден младите участници в обичая и децата почистват салона –„мечкарница“, подреждат маските, пръскат ги с предпазващи препарати, заключват вратите и с нетърпение чакат следващата Сурова.

 Запис: 2018 г.