Село Косача се намира на 22 км от областния град Перник. Районът е планински с красиви иглолистни и смесени гори. Съвсем наблизо са общинския център Ковачевци и язовир Пчелина. Днес постоянните жители на селото са по-малко от 100 души, но културната дейност не стихва – женската певческа група редовно участва в националните фолклорни изяви и често се връща с награди, а в маскарада по Сурова се включват всички, на които Косача е родно място.
Съборът на селото е на Петковден и на този ден местните хора посрещат много гости от близо и далеч. На 3 км от селото, на един от южните склонове на Черна гора стоят руините на средновековния манастир „Св. Дух“ (XII – XIV в.) На това място косачани организират курбан всяка година. Няколко месеца след това, на 8 ноември, те дават още един курбан – на Св. Архангел Михаил.
Най-чаканият и обичан празник през годината е Сурова. За него на 13 и 14 януари се връщат в родното си място всички, които са се установили да живеят в близки и по-далечни градове. Центърът на селото се изпълва с нетърпеливи зрители, а къщите светват празнично, за да посрещнат маскарадната група. Привечер на широкото място пред кметството и черквата лумва празничният огън. Маскираните мъже прииждат отвсякъде и звънците огласят околните хълмове. Играта става обща – в такта подскачат и изпълнители и зрители. Маските на сурвакарите са изработени от дървени коруби, които в задната си част са облечени в бели или черни агнешки кожи. Големите животински рога ги правят още по-страшни и красиви. Повечето от тях изработва с любов самия кмет, който е сред най – страстните радетели за запазване на този традиционен обичай. Цяла година те се съхраняват в една от залите на кметството, а в дните около Сурова участниците в маскарада ги изваждат от там и ги надяват на главите си, за да събудят отново извечната, многовековната радост от празника. Огромните звънци, които всеки от тях връзва на кръста си, огласят цялата Черна гора.
Вечерта на 13 януари всички – маскирани и гости стоят и играят около огъня докато загаснат и последните му искри. Често в Косача идват и други маскарадни групи или местните сурвакари гостуват в някое от съседните села – Ковачевци, Светля, Ракиловци. На 14 ти януари сутринта маскарадната група тръгва из селото, за да посети всяка обитаема къща и да пожелае здраве и плодородие през цялата следваща година. Най-напред вървят водачът на групата, „невестата“, „младоженецът“, „попът“, „сватовете“. Махалите на Косача са много и са пръснати по хълмовете на планината. Преди години маскарадната група е тръгвала от махала Поляна, после изминавала много километри, за да посети и другите махали – Тютюнджийска, Домишлярска, Поева, Брадарска, Кюркчийска, Ковачка… Днес някои от тях са пусти и сурвакарите обхождат само къщите, където има хора. Стопаните отварят широко врати и ги посрещат с нетърпение и радост. Сурвашкарският поп имитира четене на молитва и ръси с чимшир стаите в къщата със „светена“ вода. В котлето той е изсипал шишенце с парфюм и това става повод за още повече шеги и закачки. „Мечката“ гази болните „за здраве“ , играе и се търкаля на двора, маскираните се хващат на своето тежко сурвашкарско хоро. И така във всеки от обитаемите домове… Персонажът в маскарадните групи е богат и се обогатява все повече – в тази група вече има и „бирник“. Той държи голям тефтер и записва в него всички дарения от посетените стопани, все едно, че събира данъци. Така веселбата става още по-голяма.
Денят завършва с обща празнична вечеря, която продължава до полунощ. Така селото не спи цяло денонощие, а после дълго всички си припомнят веселите случки и коментират маскарада: „Ако не ти идва отвътре, няма да се маскираш, но това е по-силно от теб и го правиш всяка година отново и отново“…
Запис: 2019 г.
