Село Ковачевци е само на 25 км от областния град Перник. Неговата история и култура предизвикват интереса на всеки любознателен човек, а природата му отвежда там стотици гости. Националният детски екологичен комплекс изпълва с живот целия район. Съвсем наблизо са язовир „Пчелина“ и Хлебната къща, където изживяванията са приказни…
Най-завладяващ е празникът Сурова на 13 и 14 януари, когато цялата долина на река Светля ехти от грохота на хиляди звънци и чанове. Затова всички я наричат Долината на маските. Централно селище в нея е Ковачевци и всяка друга маскарадна група минава оттук, за да поздрави местните сурвакари и жители. Вратите на кметството са широко отворени и кметът посреща маскираните с радост. На площада е оставено за гостите голямо печено прасе, а до него цял ден се леят вино и ракия.
В местната маскарадна група участва голяма част от населението на селището. Някога, преди много десетилетия, в нея е имало само мъже, но днес се обличат и закачат звънци много млади жени и много деца. Една от девойките, поканена за интервю, сваля маската и казва: „Не искам да знам как е изглеждал обичая преди векове. Аз чакам този ден цяла година, направила съм си няколко маски и ще играя. Това ми носи огромна радост, която немога да заменя с нищо друго. На мен ми се играе и ще играя! А децата…, децата са още по-запалени по Суровата. Ако се опитате да убедите някое малко дете да не слага маска, защото в традиционните времена децата не са се маскирали, то цял ден ще плаче…Нека се маскират всички, които обичат този празник.“
Повечето от сурвакарите правят маските си заедно – връщат се от работа, сядат в едно от помещенията на стария общински съвет, разказват си весели истории, разменят си шеги и закачки, и работят върху тях месеци преди Сурова. Не се състезават коя маска да бъде най-хубава. Едните са от кожи, рога, опашки на животни; другите са от птичи пера, залепени плътно едно до друго като килим, но всички заедно са много красиви. За изработването на дървените лица помага и дърворезбарят Камен Янков. За него това е не само призвание и любов, а непреодолима страст. Костюмите на сурвакарите са от разноцветни ленти, а тежките многогласни звънци са вързани на кръста.
Водачът на групата, „невестата“, „младоженята“, „попът“ се избират на общо събрание с многогласие. Преди години водач бил самия кмет и всички се шегували с него, че водачеството на маскираните сурвакари е по-трудно от кметуването.
Сурвакарската група на Ковачевци гостува в много от околните села, играе заедно с домакините около огъня, радва се на гостоприемството, но на 14 януари винаги е в своето село, за да посети всички домове и да пожелае на стопаните здраве и късмет. Навсякъде ги чакат с нетърпение, вратите на къщите са широко отворени, трапезите са отрупани с обредни храни – баници, вариво, пача и никой не ги пуска да си тръгнат. „Мечката“ гази възрастните хора за здраве, опитва се да плаши младите, а мечкарят свири на гъдулката и приканва всички на хорото в двора. И така цял ден във всеки дом. Някои от сурвакарите свалят тежките си маски, защото селото е голямо и ще се уморят с тях, но най-младите и децата ги носят до края, за да останат неразпознати…
В края на деня и сурвакарите, и стопаните, които са ги посрещали, са на площада за общата селска веселба. Тя продължава до среднощ и никой не бърза да се прибере, защото следващата Сурова е много, много далеч – чак другата година. А за най-обичания празник това е много време… Затова в самия център на селото е отворил врати музей, който се казва „Долината на маските“ и в него носят интересни експонати всички, които искат обичая да се запази и за бъдещите поколения.
Запис: 2019 г.