Село Богданов дол се намира на десетина километра от гр. Перник и е в непосредствена близост до главния път за гр. Брезник.
Един от най-активните сурвашкари, който от 1966 г. до днес, вече 52 години, не е пропуснал нито една Сурова, разказва, че е тръгнал 8 годишен, защото от неговата фамилия в махала Стаменова играели 17-18 души. Тогава бил единствено дете в групата. Другите деца от селото се криели под леглото докато минават сурвашкарите. Сега той е най-възрастния сурвашкар в своята фамилия, но пак участват всички от нея. съхранява 15-16 маски, дава ги на всеки, който поиска да играе, но после си ги прибира за следващата Сурова.
През 60-те и 70-те години на миналия век маските ги наричали ликове, правели ги от птичи пера и крила и някои от тях били високи по 3-4 м. Сега са повече кожени. Лицевата част е копанка, направена от дънери на червена върба и каваци, които събират покрай реката. Преди две-три десетилетия, когато в селото се отглеждали много животни, намирането и обработването на кожи не било проблем. Пернишкият месокомбинат „Родопа“ също осигурявал материали. Сега в селото няма животни, но сурвакарите са облечени в кожени гащеризони, които групата успяла да снабди през 90-те години от складовете на военните поделения, които престанали да съществуват. Местните сурвашкари използват за своите маски и за тоягите си конски опашки, защото „някога знамето на прабългарите е било конска опашка“. Събира ги пак този сурвашкар из местата, където се заколват коне. Разказвачът е изпълнявал всички персонажи – бил е „невеста“, болюбашия, „поп“, „мечкар с япунджак“, „кум“, „свекър“, сурвашкар с маска и тежки звънци и какво ли не…
През нощта на 13-ти срещу 14-ти януари цялото село ги чака с любов и надежда. Навсякъде вратите са отворени за тях. Те вървят от махала на махала. По шума на звънците и продължителните им викове „Суровааа“ всички знаят докаде са стигнали. В къщите, където скоро е починал човек, сурвашкарите не влизат. Понякога и в махалата не минават. А когато наскоро е починал сурвашкар от групата, не излизат на Сурова, или преоблечени и маскирани отиват на гроба му и го почитат на самия ден. Имало е години, с повече смъртни случаи, в които сурвашкарската група не обхожда къщите, а минава само по главните улици, защото самите жители чакат, почитат, искат този празник и настояват групата да играе.
Една година на 14 януари сурвашкарският празник съвпаднал със сватбата на двама млади хора от селото. В единия край на мегдана играели хоро сурвашкарите, а в другия край било хорото на сватбата. После заиграли заедно. Сурвашкарската невеста се хванала на хорото до истинската невеста и преживяването било невероятно. Цялото село се събрало да гледа и радостта от двойния празник се коментирала после цяла година.
Паричните средства, които посетените стопани дават на сурвашкарската „невеста“, маскарадната група винаги дарява за лечението на болни деца…
Някога във всички къщи на Богданов дол е имало хора и обхождането на селото от дол в дол било дълго и уморително, но пълно с радостни изживявания. Сега много от тези къщи са празни, но Суровата е жив и обичан празник. В селото живеят постоянно около 300 жители, на Сурова излизат с маски към 60. Голяма част от сурвашкарите са деца. Родителите им влагат много средства, ако не са били сурвашкари и малките не наследяват реквизит. Маската, костюмът, коженият колан, звънците от № 1 до № 16 струват към 3000 лв., но тези родители ги дават, за да играят децата им. Защото „Суровата я няма никъде на друго място по света. Само тук, при нас“.
Запис: 2018 г.
