В областта Граово, на 11 км от гр. Брезник се намира село Сопица, разположено в малка котловина между хълмовете Глог, Дървен кръст, Стойков рид и Круша. Минералната вода в местността Соленик привлича много посетители, но преди да стигнат до извора, те спират в центъра, очаровани от една странна пластика, направена от дънера на отрязано вековно дърво. Уникалното изображение представя страшна маска с дебели рога и широко отворена уста. Очевидно майсторът – творец е бил привлечен от живия традиционен празник Сурова, който и от местните, и от гостите се схваща като културна характеристика на селището. Постоянните жители тук са около 90 души. В маскарадната група също участват толкова. Тук маскираните са от всички възрасти и ги наричат мечкарье. Най-малкият мечкар е само на 2 години, той играе с ентусиазъм и предизвиква възторг навсякъде, където групата показва древния си обичай. Всъщност и тук, както навсякъде, се маскират цели семейства – родителите, децата, зетовете и снахите, внуците. Ако денят Сурова (14 януари по стар стил) се падне в делнично, работно време, всички си вземат отпуск и се прибират на село.
В първите десетилетия на миналия век част от мъжете мечкари само са намазвали лицата си с чернилка. Днес всички – мъже, жени и деца слагат на главите си зооморфни маски, направени от кожи, животински рога, конски опашки, къдели вълна и дървени коруби. Тежките звънци, вързани на кръста, са тонално сгласени. Костюмите на маскираните също са от кожи, обърнати с козината навън. Водачът е облечен като войвода; персонажите от сурвакарската сватба – „невеста“, „младоженец“, „девер“, „байрактар“ са в местно традиционно облекло; „мечката“ е облечена в мечешка кожа; сурвакарският „поп“ е „съвсем като истински“.
Привечер на 13 януари маскираните мечкарье се събират на центъра на селото пред огъня. Маскарадните групи от Велковци и Расник идват на гости, местните ги посрещат с хляб и сол, както повелява българската традиция, и цялото това многолюдие играе лудешките си танци до среднощ. Местните възрастни жители са дошли уж само да погледат и да се порадват, но силата на традицията грабва душите им; те слагат на главите си нечии маски, играят в ритъма на звънците, хващат се на тежкото мечкарско хоро и се сливат с „мечкарьете“. Късно през нощта гостуващите маскарадни групи от другите села си отиват, а и местната маскарадна група оставя маските за няколко часа.
Рано сутринта на 14 ти януари мечкарьете на Сопица тръгват от къща на къща и общото веселие започва с нова сила. Някои стопани стоят на терасата с даровете и нетърпеливо се ослушват, за да чуят звънците. Други ги чакат вън на дворната врата, за да ги поканят вътре на трапезата. Във всеки дом „попът венчава младоженците“, „мечкарят“ свири на гъдулката, а „мечката“ се бори с възрастните, „за да ги излекува“. Останалите маскирани играят в двора и на улицата. Групата не може да отмине нито една обитаема къща, защото самото посещение на мечкарьете се тълкува като пожелание за здрава, успешна и плодородна година. Заради това пожелание всички, родени в селото, се прибират през тези дни тук. Така е било векове наред, така е и днес.
Късно вечерта, когато всички къщи са посетени, участниците в маскарада свалят маските си, събират на едно място даровете (вино, месо, сланина, чушки, боб, плодове) и в някоя от къщите започва богато угощение, на което също присъстват и много гости.
Запис: 2019 г.