Село Мещица се намира на 7 км северно от град Перник по пътя Перник – Брезник. На около 3-4 км източно от селото са разположени западните склонове на Люлин планина и село Дивотино. Между двете селища минава известната „бригадирска“ железопътна линия Перник-Волуяк.
Жана Йорданова е председател на читалищното настоятелство в село Мещица. Тя е омъжена в селото и е дошла от друг регион на страната. Преди да пристигне в Мещица, не е имала досег с маскарадната традиция. Сега тя споделя своите преживявания, свързани със Сурова така: „Звукът на звънците ме променя. Вливаш се в тази магия на Сурова, за която говорят местните хора. Виждаш как лицата на хората се променят, когато дойдат тези няколко дни. На 13-ти януари вечерта се пали огъня около който местните хора се събират и играят хорà. Обикновено гостува някоя друга сурвакарска група. Когато видиш сурвакарите – тази група от 95 човека, която тръгва от единия край на селото със запалени факли…. Много е вълнуващо!“
В миналото сурвакарите от Мещица са изработвали маските и костюмите си от животинска кожа и рога. Имало период, в който са използвали за костюмите парцали, а ликовете са ги правили от пера на птици. От миналата година сурвакарите отново започват да използват кожа и рога. Всички участници в групата на звънчарите са си купили целите комплекти звънци. Сурвакарската група има двама болюбашии – единият води звънчарите, другият води „сватбата“.
Преди години възрастен сурвакар от селото, дядо Малин, е разказвал как домакините са посрещали маскираните в домовете си, как са ги дарували. Той си спомнил, че последователно даровете са се давали в следния ред – първо стопаните давали ябълките, след това орехите, а накрая давали буркан с мед. В днешно време хората даряват сурвакарите с пари, месо, ракия, сланина, ябълки, орехи. Почти няма къща на Сурова, в която някой да не ги чака. Дори и когато празникът се падне през седмицата и денят е работен. Събраните пари се използват за нуждите на сурвакарската група, но през годините са отделяни средства и за благотворителни цели.
Жана Йорданова споделя също „Основната ни група са млади момчета, които от ноември месец започват да правят своите маски. Събират се долу в мечкарницата. Тя се намира в сутерена на читалището. Те влизат там и си говорят за празника. Фактът, че го правят означава, че магията на Сурова продължава. И се надявам тази магия да продължи. Виждам го в очите на малките деца, които са 3-4 годишни…. Точно те ще са тези, които ще продължат традицията на Сурова. Имаме цели къщи, които участват в обичая. Поколения хора – дядо, баща, внуци, та даже и в няколко къщи имаме и правнуци. Възрастните предават костюма на сина, синът довежда и неговия син. След толкова време ги разбирам тези, които дрънкат от двегодишни. Аз казвам на мои приятели „Няма как да го усетите! Щом не сте от региона, за вас това е само един карнавал.“
Запис: 2019 г.
