Село Черна гора е в землището на град Батановци и се намира само на няколко километра от областния център Перник. В него Сурова се празнува „открай време“ и силата на традицията привлича с красотата си много хора от града. Един перничанин е превърнал сурвакарския маскарад в свой най-голям празник и десетки години, на всеки 13 и 14 януари, пие от неговите живителни сокове в село Черна гора. Ето неговият разказ:
„Нямам родно село. От Перник съм. И прадедите ми са от Перник. Бях младеж, когато по друг повод попаднах в село Черна гора при роднини в дните преди Сурова. Отвориха ми вратата на едно мазе и спрях да дишам – никога до тогава не бях виждал такива красоти, събрани на едно място. По стените бяха накачени звънци – толкова много звънци, че ми се зави свят. А на рафтове бяха подредени десетина ликове (маски). От тая къща се маскираха в дните по Сурова седем, даже осем човека – стопанина, дъщеря му, сина му, зетя, снахата, внуците… Мазето беше пълно с маски, звънци, колани, рога, кожи… Страхотия! Попитах: “Може ли само да ги пипна?“ Раздрънкахме звънците, сигурно бяха сто, двеста…. Никога няма да забравя това изживяване… После няколко нощи аз и майка ми шихме костюм от ресни, близките ми от Черна гора ми дадоха лик и пълен комплект звънци, та цяла нощ по Сурова ходих с тяхната група. Станах част от групата и вече винаги съм с тях. От тогава не съм пропуснал нито една Сурова, нито една! Синът ми също е с мене от 6 годишен. Веднаж тръгнах за Черна гора на Сурова, той се залепи за мен и се разплака да го взема. Приспособих му един лик, вързах му по-малките звънци и го взех. Беше сняг, студ… Но той ходи мокър, измръзнал и гладен с нас целия ден. Вечерта заспа от умора в колата, но по едно време по пътя се събуди и извика: „Тръгваме ли пак?“ После и като студент идваше с мене в Черна гора на Сурова. И сега идва винаги.
Една година тръгнахме с групата да обикаляме селото, но дойдоха отнякъде два джипа, слязоха от тях някакви хора и казаха, че не трябва да ходиме на 14 януари, защото по новия стил на църковния календар Новата година – Сурова се преместила на 1-ви януари. Обаче ние решихме, че щом от край време е била на 14-ти, ще си играем винаги на 14-ти и толкоз! И в другите села взели това решение. Затова навсякъде из района се маскираме и играем с маските по стария църковен календар, а не по новия. Но играеме! За здраве, за берекет – играеме !…
Това съм аз – един сурвашкар без село, но истински сурвашкар, влюбен в маскарадните игри. Черна гора ме влюби в тях…
Сега в сурвашкарската група на Черна гора има и много деца. По едно време възрастните взеха да намаляват, някои се поотказаха от ходенето по студа цяла нощ. Но децата не се отказаха. Събраха своя отделна група, избраха си водач, облякоха „невеста“ и „младоженец“, едно от тях се преоблече като малък поп, направиха си и „мечка с мечкар“ – всичко, както при големите. И тръгнаха сами по Сурова. Дадоха ни хубав урок. Сега пак сме големите и малките заедно. Маските едно време са били от пера и крила, сега са вече само от кожи. Всеки сам прави своята маска, затова са толкавя различни и красиви. Всички ни се радват, канят ни в Батановци, в Копаница, в Светля. И те идват при нас. Не знам дали някъде из другите народи има такива празници, но нашата Сурова е неповторима.“
Личен архив
