Село Прибой е само на 8 км от град Радомир. Уникалната средновековна църква в селището „Св. Богородица“ със стенописи от 16 в. привлича много ценители на изкуството. А читалищният секретар Д. Александрова разказва, че и без да отиваме толкова назад във времето, можем да се удивим на моменти от традиционната култура на тукашното население, запазени от най-далечни времена до нашето съвремие. Един от тях е празникът Сурова, който се изпълнява всяка година на 13-ти и 14-ти януари.
Жителите на селището са вече само около 130 души, но под маските играят повече от 80 сурвакари. Цяла година всички заедно – и участници, и зрители, събират материали за маските и костюмите. Близката ферма също им помага. След месец септември в залата на читалището става много оживено и весело. Всеки, който се върне от работа или от училище, сяда в сурвакарската компания и започва да кове летви, да опъва върху тях кожи, да завива рога, да нанизва зъби. Идеите за оформлението на уникалните маски се раждат спонтанно – в шегите и закачките, в разговорите, в спомените. Звънците и хлопките всеки участник в групата си ги набавя сам. Колкото са повече на брой и по-добре сгласени, толкова по-силно е желанието да бъдат показани в играта. Някои от нанизите тежат 70-80 кг., но това не пречи на собственика им (звънчар) да ги носи през цялата нощ, за да събере очудването и овациите на местните и гостите. Да си под страшната маска, с костюм от кожи и с нанизи звънци е толкова привлекателно, че трудно се намират изпълнители за ролите „невеста“ и „младоженец“, „девер“, „мечкар с мечка“, „поп“. Една година било толкова студено, че докато маскираните обхождали къщите в селото, водата в котлето на „попа“ замръзвала и той не можел да ръси „за здраве“.
Празникът е общоселищен, всички го обичат и всички се грижат за неговото съхранение. Няколко от възрастните жени плетат чорапи за костюмите на групата, други шият ризите и кожусите за тези костюми, трети издирват стари носии за изпълнителите на сурвакарската сватба… А вечерта на 13-ти януари, когато се запали огъня в центъра на селото, покрай него се събират и местните, и роднините от близките градове, и гостите. Чужденците, които са си купили къщи в селото, правят всичко възможно на тези дати да са тук, да посрещнат в дома си маскираните, да приемат пожеланието им за добруване, да ги поканят на трапезата и да им поднесат богати дарове. Тяхното удивление от проявите на обичая е останало в миналото, днес те вече го чакат с радост, включват се в него с удоволствие и го правят част от живота си.
И в Прибой, както навсякъде, където маскарадния обичай по Сурова е жив, в неговото изпълнение се включват цели семейства – родители, съпруги, деца, внуци… Затова всички те са сигурни, че дори ако обичая има някоя година на затихване, през следващата ще изригне с нова сила, още по зрелищен и по-красив.
Запис: 2019 г.
