Село Люлин се намира в югозападните склонове на Люлин планина. Разположено на 8 км от гр. Перник и e в близост до столицата София. Селището е образувано от две села – Райлово и Църнел, които са обединени през 1961 г., а новото селище получава името на планината Люлин.
В локалната общност съществува спомен за обичая Сурова от началото на ХХ век. Един от най-възрастните жители на селото – 95-годишният дядо Евгени Григоров разказва на своя внук спомените си за маскарадните игри в ранните му детски години. Спомня си, че когато идвали мечкарите в дома им, той се плашел от тях. Тогава баба му казвала „Не се бой! Това е чичо ти Ване“. От разказа става ясно, че чичото на дядо Евгени се е маскирал и това се е случило най-късно през второто десетилетие на ХХ век.
Сурвакарска група в селото е имало и по времето на социализма, откогато в архивната сбирка на читалището се пазят черно-бели снимки. На тези снимки са документирани сурвакари, които и в днешно време, въпреки напредналата си възраст, продължават да се маскират.
Според разкази на местните хора, а и от по-ранни фотодокументи се вижда, че преди време люлинските сурвакари са използвали животински кожи за костюмите си. Обръщали са кожуха наопаки, а на кръста си нанизвали звънци. За маските са използвали също кожи и рога. Тогава в селото се отглеждали много животни и набавянето на рога не е било проблем. Маскарадната група е имала всички персонажи, които и сега се играят по време на празника – „младоженец“, „булка“, „поп“, „мечка с мечкар“. Разигравал се е ритуалът „сурвакарска сватба“. Маскираните са водили и магаре с дисаги.
След средата на 90-те години на ХХ век, с все по-голям ентусиазъм в маскарадната група се включват много млади хора. Основно ядро на сурвакарската дружина днес в селото са младежи, както и мъже на възраст между 35 и 40 години. Читалищният секретар в селото Албена Григорова с радост отбелязва присъствието и все по-голямото желание на децата да се маскират. Те с ентусиазъм участват, а „по-възрастните в селото с мерак ги посрещат всяка година на Сурова в домовете си“ – казва тя.
Днес сурвакарската група на село Люлин е сред най-многобройните в Пернишко – достига до 120 човека. Всички участници са жители на селището или родовите им корени са свързани с местната общност. Костюмите на сурвакарите са от пъстроцветни парцали, а маските се изработват от високи дървени конструкции, украсени с пера. Маскираните обхождат махалите в селото, а стопаните ги посрещат с радост. Във всеки дом „попът венчава младоженците“, „мечката гази“ стопанина за здраве, „сватбарите“ играят сурвакарско хоро. Многобройните са даровете, които получава сурвакарската група по време на празника. През 2016 г. сурвакарите събирали даровете (месо, плодове, ракия) в багажника на таксиметров автомобил – една хрумка, която е част от различните закачки и иновации, които задължително съпътстват съвременния маскарад.
Запис: 2019 г.
