Село Кошаревосе намира в Брезнишката община и е разположено в най-високите части на седловината между планините Любаш и Черна гора. Маскарадните игри по Сурова са културния маркер на местното население и то нарича своето селище Столицата на Сурова. Открай време на 13-ти януари вечерта мало и голямо се стича на площада сред село, за да се повесели с маскираните. Жителите са не повече от 180 души, а преличените (маскираните) са 100-120. Младите хора работят и живеят в близките градове, но никога не пропускат невероятното изживяване да станат „други“ под маската. Идват си задължително и кошаревци, които работят в други държави. Едно момиче лети чак от Лондон всяка година в дните по Сурова, за да сложи звънците и да поиграе с маска.
Какво от това, че преди столетие в сурвакарската група са участвали само ергени и млади мъже? Днес жените и децата са повече, защото „са по-мераклии“. Децата имат отделна група с двама водачи, даже единият от тях е „болюбашия по наследство“ – баща му и дядо му също са били ръководители на групата. Костюмите на кошаревските сурвашкари, ушити от яркочервени ресни се виждат отдалече, а ликовете (маските), високи до 4-5 м смайват всеки случайно попаднал посетител. Попиташ ли някой кошаревец откога се празнува Сурова в селото, той ще ти отговори: „Откакто е създаден светът“… Малкото останали жители отглеждат кокошки и пуйки, за да снабдяват сурвашкарите с крила и пера, а когато материалите не достигнат, няколко души отиват до близката мелница с въздушни пушки и поне за кратко „спасяват“ мелничаря от стотиците гълъби, нападнали житото. Една година най-младите от групата дошли в Перник, пръснали се из таваните и покривите на високите блокове, напълнили торбите с гълъби, но после едва се отървали от властите на реда.
Кошаревските сурвашкари носят големи дървени чукове. Някога са играли със саби, но сега искат да се различават от останалите. Тази година си поръчали и нови цървули, „за да още по-хубави“.
Най-малкият сурвашкар, който играе до късно с групата, няма и 2 годинки. Той не стои при децата, а подскача редом с големите. А един друг, 5-годишен, тази Сурова цяла нощ обикалял от къща на къща с преличените чак до сутринта. Родителите и всички останали го молили да се прибере, но той не се отказал до края.
Сурвашкарите от Кошарево „преименували“ Широка лъка. Когато ги поканили там на гости и групата „с маски до небето“ се изсипала на центъра на селището, то се оказало тясно да ги побере. Оттогава те шеговито го наричат Тясна лъка. Брезнишкият площад също не може да ги събере, затова там ходи само част от групата.
Най-възрастната жителка на селото, баба Надка, която обича да пее, е съчинила народна песен, в която сурвакарите разказват за местната Сурова. Песента завършва с думите : „И пай по Сурова одимо, у Кошарево звонци потрошимо“…
Запис: 2019 г.
