Село Дивля се намира на 14 км северозападно от град Земен. В него Владимир Димитров – Майстора е претворявал красотата на дивлянските девойки върху своите платна.
В едно етнографско изследване, направено в далечната 1948 г. от научния работник Г. Керемидчиев, е записано:
„За дивлянци, Сурова е най-големият празник на годината, по-голям дори от Божич. Всички събития, които се случват, са „пред Сурова“, или „след Сурова“. За този ден всеки трябва да се прибере в селото, а ако на някого му предстои заминаване, той задължително го отлага, за да бъде със сурвашкарите. Треската завладява всички млади мъже много време преди празника. Улисани в своята подготовка за маскарада, те забравят всекидневната си домашна работа. Това дава повод на бащите и майките да казват на синовете си: „Ох, да мине веднаж тая Сурова, та да мирясате…“
В сурвакарската дружина участват само млади момчета и мъже докъм 30 годишна възраст. Тя задължително си има „болюбъшъ“, „подболюбъшъ“, „сватба с невеста, девер и зълва“, „поп“ и „мечка с мечкар“. Останалите в групата са „старци“ и „цигани“.
Момчето – „невеста“ е облечено в невестинска носия, главата му е покрита с було. „Зълвата“ и „деверът“ също са празнично облечени – тя е в сая, а той – в менте и беневреци. „Попът“ носи калимявка от картон и расо от женска риза, боядисана в черно. Ликовете (маските) на „старците“ имат ветрилообразна или елипсовидна форма и са високи до 2 м. Те са изработени от крила и пера на различни диви и домашни птици, а точно пред лицето е опъната животинска кожа с изрязани дупки за очите и устата. Носът е от дръжка на тиква или червена чушка, а брадата и мустаците са от вълна и коноп. Всички „старци“ са облечени в стари женски ризи, боядисани в червено и нарязани на ленти. На кръста си те носят звънци и хлопатари, различни по големина и звук. „Старците“ са въоръжени с огромни дървени саби и топузи, високи по 3-4 метра. „Циганите“ са с начернени лица, облечени са в стари дрипи, носят на гръб парцалени бебета и продават сита, вретена, гребени.
През нощта срещу 14 януари сурвашкарите обхождат всички къщи в селото, за да пожелаят здраве и богата реколта през годината. На излизане от двора дружината пожелава: „Ние – от тука, а Бог – тука.“
На самия ден Сурова маскарадните групи от Дивля, Горна Врабча, Долна Врабча и Горна Глоговица се събират на дивлянския мегдан. Започва общото сурвакарско веселие. Под звуците на гайдата и тъпана, и оглушителния шум на хлопатарите „старците“ скачат буйно, играят хора, измислят шеговити закачки с присъстващите, борят се, гонят момите… Общата веселба трае цял ден и случките от нея се разказват цяла година, до следващата Сурова.“
Днес населението на село Дивля е силно намаляло, но обичаят Сурова е жив и се изпълнява всяка година на 13 и 14 януари.
Архив на Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
