Красивото земенско село Беренде се намира в подножието на планината Църна гора, под самия връх Тумба. Постоянно живеещите хора в него са вече само двадесетина души. На пръв поглед животът тук е замрял. Но празникът Сурова е жив… Всички, чието потекло започва от този малък къс земя, се връщат всяка година на 13-ти и 14-ти януари, за да играят под маските, защото дедите им са го правили и те го носят като културно наследство в сърцата си, в душите си. Колко души е сурвакарската група?
– Участниците в нея са три пъти повече от местните жители. Част от маскираните са преоблечени като невеста с младоженец, мечка с мечкар, поп, тъпанджии. Преди всяка Сурова се събират заедно, за да решават кой ще изпълнява тези персонажи и това е най-трудният момент, защото всички искат да са звънчари – да са скрити под маските и да носят тежките нанизи звънци на кръста. Най-много се ценят хлопатарите (ръчно изчуканите звънци). Ръководителят на групата наскоро купил такива на баща си, а той се просълзил от радост, защото синът изпълнил детската му мечта. В групата има и петнадесетина деца, най-малкото е на 5 години, а най-голямото – на 13 години. Звънчарите носят ликове, направени от птичи пера и крила, или маски от животински кожи с дървени коруби и рога. Костюмите им са от разноцветни парчета плат, нарязани на ленти. В по-старо време тези ленти са били едноцветни, несиметрични, с ръзлична дължина. Материалите се събират от стопани, които гледат животни и птици и се обработват от самите участници в маскарада през цялата година. Маските до преди няколко години всеки сурвашкар си е правил сам. Днес един ентусиаст прави по десетина нови всяка година, за да има за всеки, който иска да играе. Пазят ги до следващата година в една зала, над която стои табела „Сурвакарски клуб“.
На 13-ти януари вечерта маскарадната група от село Беренде гостува в селата Елов дол и Чепино и посреща край огъня в своето село групи от други села – най-често тази от Гигинци. На гостите винаги подаряват факли, звънци, грамоти. Тази година един от дългогодишните сурвашкари е направил 80 факли, за да има и за своите, и за гостуващите. Сутринта на 14-ти януари групата посещава всяка къща, в която има живот, за да пожелае здраве и спорна година.
Някога, през 50 те – 60 те години на миналия век, от всяка къща в селото са излизали да играят с маски по десетина сурвашкари. Сега обитаемите къщи са десетина. Но, както казва единият от играещите: „Сигурно е, че докато ни има нас, ще я има и Суровата. А децата ни ще я запазят и след това“.
Запис: 2019 г.
