Село Стефаново е разположено само на 10 км от гр. Радомир. То има около 350 жители, а голяма част от тях се маскират и играят по Сурова, както са правели дедите и прадедите им. Обичаят е „от незапомнени времена“. До 80те – 90те години на миналия век в сурвашкарската група не е имало жени, а децата са тичали крадешком покрай маскираните. В последните десетилетия жените и децата са най-въодушевената част от групата. В нея задължително има „невеста и младоженя“, „девер“, „мечка с мечкар“, „дядо поп“, „байрактар“, „циганин и циганка“; има още „лекар“, „медицинска сестра“, „полицай“, музиканти. От няколко години насам „невеста“ е Велин, който живее в Радомир, но с радост се облича и закичва невестинската китка, за да тръгне с групата. През 60те – 70те години на миналия век повечето от сурвашкарьете са били само с начернени лица или скъсани чорапи на главите и обърнати наопаки кожени калпаци, а надолу – с кожи или парчета плат. Днес те носят маски от естествени материали – дърво и кожи. Марио, за когото правенето на маски е творческо предизвикателство, събира от върбите край реката причутливи дървесни форми, доизгражда ги, за да имат завършен вид и подарява маска с удоволствие на всеки, който иска да играе на Сурова. Някога сурвашкарите са обхождали домовете през нощта на 13 срещу 14 януари. В наши дни групата тръгва рано сутринта на 14-ти, като започва от най-далечната махала. Жените от певческата група също са толкова ранобудни. Те приготвят чай, кафе, питки, баници, шкембе чорба, та когато сурвашкарите свършат обхождането на махала Горни Раковец и минат през мегдана на път за долната част на селото, да могат да свалят маските и малко да си починат, да се стоплят, да похапнат.
Всички къщи в селото чакат сурвашкарите с радост и нетърпение. Във всеки дом „невестата“ целува ръка на стопанина, той й дарява банкнота, а стопанката слага в торбите месо, низа чушки, туршия, мед, плодове, вино, ракия. На последния празник са им дарили и няколко агнешки главички, което е необичайно и предизвикало много смях, закачки и веселби. В къщите, където има наскоро починал, също ги чакат и посрещат. В двора влизат само основните персонажи, музикантите не свирят, не се играе хоро, но стопаните знаят, че посещението на маскарадната група носи добруване, благодарни са за него и също поднасят богати дарове. Наситено с емоции е посещението в кметството на селото. При кмета влизат и играят всички сурвашкари, а неговото дарение за групата специално се следи и весело се коментира.
Вечерта на 14 януари, когато са обходили всички домове, сурвашкарите свалят маските, запалват голям огън на мегдана и заедно с всички жители на селото започват буйно веселие под звуците на чановете. Сурвашкарите, местните жители и гостите се хващат на дълги хора и играят до среднощ. Тавите с баници и пити вървят от ръка на ръка, закачките с вино и ракия развеселяват още повече.
На следващата сутрин маските грижливо се подреждат в салона на читалището, за да чакат участието на стефановските сурвашкари в Международния фестивал на маскарадните игри и следващата Сурова, когато всеки сурвашкар ще сложи своята маска и игрите ще започнат отново.
С парите, които сурвашкарите са събрали от благодарните стопани, групата купува нови комплекти звънци и се отзовава на всички покани за участие в събори и фестивали из България и в други близки и далечни държави.
Запис: 2018 г.