Село Елов дол е разположено в подножието на Руйско-Верилската планина. То е част от община Земен. Един от неговите жители, роден в далечната 1882 год. е оставил спомените си за празнуването на Сурова:
„Едно време, (през първите десетилетия на ХХ век) ние в Елов дол носехме само ликове с перушина и пера. Главите на животни и дървените коруби пред лицето излязоха по-късно. През 1900 г. бях войник, но на Сурова избягах от казармата, дойдох си на село, направих си лик от една голяма кратуна, изрязах дупки за очите и устата, накичих я нагоре с пера и хартии, сложих мустаци от коноп, облякох кожуха наопаки и вързах на кръста звънци. Много сурвашкарье правеха маските си от кратуни. Някои слагаха в горната им част кожи от зайци, от котки, или пера от птици – на когото каквото му хрумне. Надолу някои от костюмите бяха от обърнати кожуси, други – от парцали. Даже тия с парцалите като чели бяха повече. В групата имаше и някои мъже без маски, само с начернени лица.
Сурвашкарите не излизат да играят без „невеста“ и „младоженец“ – без „сватба“. Те са най-важни. Мъжът – „невеста“ облича дрехите на някоя лична мома от селото, а „младоженецът“ се кипри в своята носия. В „сватбарската група“ има още „девер“, „свекърва“, „свекър“. „Деверът“ и „младоженецът“ са закичени на раменете с кърпи, с чорапи, а на калпаците – с китки. Има задължително и един, който се е облякъл като поп. Той носи кадилница, в която е сложил люти чушки и като кади хората с нея, пада много смях из селото. Истинският поп от черквата малко се сърдеше на сурвашкарете, ама после свикна. Викаше: „Ей, това не е хубаво, ама какво да ви правя ?…“ И свикна. Даже, като обикаляхме всички къщи по махалите, влизахме и в неговия двор. И там играехме. Всички ни даряваха и той също ни даряваше. Имаше и „мечкар с мечка“. „Мечката“ гази стопаните за здраве, за да не ги боли кръста или играе и се търкаля по земята, а през това време „мечкарят“ свири на гъдулката. Ходиме цяла нощ по селото. Влизаме във всяка къща, но там, където скоро е починал човек – не…
Към 70-те години започнаха да се носят и цветни парцалени костюми, даже, не знам откъде им хрумна на сегашните сурвашкарье, та ги направиха трицветни – бяло, зелено и червено, като българския трикольор. Не е било така, но сега ходят да играят и по другите държави, та трябва да личи откъде идват. И маските от кратуни не се правят вече. Слагат пред лицата си дървени коруби, а нагоре над тях – кожи, рога, пера, крила, даже и цели глави от зайци, от лисици, от всякакви животни…. Най-различни, ама нали вече ходят и на разни фестивали, та и там трябва да са най- хубави. Важното е да играят тука на Сурова! Откак се помня, Суровата е най-големият и най-хубав празник в годината. Никога не е прекъсвал. Цялото село се приготвя, във всяка къща ни посрещат и ни канят вътре, даряват ни богато, а ние им пожелаваме живот и здраве.“
И днес в село Елов дол Сурова е най-таченият празник. През последните години на мегдана край огъня се събират и сурвакарски групи от околните села. Те редуват гостуванията си и така целият район изживява невероятната красота на сурвакарските дни.
Архив на Регионален исторически музей – Перник
