Планинското село Пещера се намира в района на град Земен, на 50 км от областния град Перник. През последните години постоянно живеещите в него са около 150 човека, но в дните около Сурова (14 януари) се събират повече от 200 души, за да изживеят всички заедно радостта от маскарада. Възрастните хора казват, че открай време това е най-обичания ден в годината. Тук маскираните ги наричат предрешляци (преоблечени). Техните костюми са от нарязани на ленти стари парчета плат в различни цветове или от кожи, обърнати с козината навън. Надпреварата кой ще носи най-гласовитите и най-големи нанизи от звънци на кръста продължава и до днес. Маските са изработени най-често от агнешки и ярешки кожи, дървени пластики, рога, опашки. Някога зъбите в широко отворената уста са били от едър бял боб, но днес има и такива от дървени шипове, „за да бъдат по-страшни“. Събирането на материали за маските не е трудно, защото всеки стопанин, който отглежда овце и кози, подарява кожи с удоволствие, за да помогне на маскарада, и за да ги види после върху тези уникални произведения на народното приложно изкуство. Трудна е обаче ръчната обработка на кожите при домашни условия. С това амбициозно се е заел Стефан Ефтимов. Най-напред той ги осолява, сгъва неколкократно всяка от тях поотделно и ги чака няколко дни да изсъхнат. После ги държи 24 часа в хладка вода, изпира ги хубаво и започва да ги стърже на саморъчно направен уред. Във всеки момент от годината този майстор на маските има резерв от 30-40 готови кожи, за да може като му хрумне някоя интересна идея, веднага да я претвори в причудлив образ. Той не работи сам, а учи с удоволствие младежите Марио и Светлин, които в житейския си път имат други занимания, но маските ги привличат като магнит и не могат да се откъснат от тяхната магия.
В маскарадната група на Пещера играят 40-50 души. Задължителни персонажи от „сватбата“ са не само „невестата“, „младоженеца“, „попа“, „девера“, „кумовете“ и „байрактаря“. В нея участва целият певчески състав на селото. Жените са облекли традиционните местни костюми „от едното време“, омесили са пити и баници и неуморно вървят с предрешляците , пеят и играят, а зрителят има чувството, че е попаднал на истинска сватба. Деветдесетгодишната баба Станка си спомня, че в нейното детство групата е водела още „Старата година“ – мъж в окъсани дрехи и „Новата година“ – друг мъж в красива празнична премяна.
На 13 януари вечерта маскарадната група играе около огъня с местните хора, а след това отива на гости в някое от близките и по-далечни села – Долна Секирна, Кошарево, Гигинци, Стефаново, Лобош, Друган.
Рано сутринта на другия ден „предрешляци“ и „сватбари“ тръгват от къща на къща в своето село. Някога, когато то е било по-многолюдно, са тръгвали още през нощта и не им е стигало цяло денонощие, за да ги обходят. В наше време има по-малко населени домове, но в някои от тях маскираните гостуват по цял час, защото стопаните са ги чакали с нетърпение, посрещат ги с богата трапеза и не ги пускат да продължат.
През последната година маскарадната група на село Пещера работи за популяризирането на своите древни игри сред маскарадни групи от остров Сардиния. Така стародавните традиции на европейските народи се утвърждават в съвременната култура, обогатяват я и я предават на следващите поколения.
Запис: 2019 г.
