Село Дивотино се намира само на 4 км северно от областния град Перник. Днес най-обичаните празници в него са местния събор на 24 май и Сурова. В архива на Регионалния исторически музей се съхранява разказът на Ек. Кирилова, родена през 1897 г., в който срещаме много интересни и ценни данни за състоянието на празника в самото начало на миналия век. Ето разказът на Ек. Кирилова:
„За Сурова във всяка къща се приготвят баници, прясна погача, свинско със зеле – вариво, пития, колачета за малките деца. Трябва да ни е пълна трапезата тая вечер, та да ни е пълна годината и на полето, и в къщи. А и гости чакаме – сурвашкарьете. Това са група ергени, облечени в празнични носии. Цяла нощ ходеха от къща на къща и викаха из улиците: „Суровааа, Суроваааа“. Единият от сурвашкарьете е облечен като невеста – в нов, хубав литак. На главата му – червена копринена паралента (забрадка), вързана на пера, като на истинската невеста – китката е забодена на лявата страна, а перото – на дясната. Всичките тия дрехи той е взел от някоя хубава мома, тя му ги е дала за хаир (добро). До сурвашкарската „невеста“ има и „младоженец“, облечен в най-новите си дрехи и с кожена шапка на главата, викаме „младоженя у капа“. С тях вървят „кум“, „кума“, „девер“ – всичко е като на истинска сватба. Водят и „байрактар“ с байряк. А някои от ергените се преобличат като цигани и си начернят лицата. Носят умит от огнището , та чернят и хората по селото. Групата си има тъпан, свирят с кемене, играят…
Цяла нощ сурвашкарете ходят от двор в двор и не може да отминат нито един дом, защото стопаните ще се обидят. „Невестата“ носи суровачка и лекичко потупва с нея всеки, който ги посреща. Във всяка къща почуква стопанина и стопанката по главата или по гърба. В къщите, където има моми, се закачат с момите – подръпват ги, пощипват ги… А момите изнасят дарове в една тепсия и ги сипват в торбите на сурвашкарьете. Даряват ги за здраве. В моето моминство и аз съм ги дарувала. Даровете са месо, брашно, сланина, ракия… такива работи. Цяла нощ ги чакаме и щом чуеме да подвикват по улицата, веднага скачаме: „Сурвашкарьете идат!“, излизаме, отваряме широко вратата и с радост ги каниме. Тате им казваше: “Ще ми поиграете за здраве“ и те се хващаха на хоро. Хорото е коло – само на дясно. Три пъти завъртят хорото в нашия двор и тръгнат за друга къща. Понякога и момите от къщата тръгват след тях до няколко други къщи в махалата, та да ги погледат, да им се порадват. Цяла нощ ходят ергените по селото, цяла нощ викат „Суроваааа, Сурова Нова година!“. В единия край викат, в другия се чува. Ако не ни кажат „Сурова Нова година“, няма да ги даруваме. Гледам, че сега (през 70-те г. на ХХ век) започнаха да се обличат с кожи, с парцали…, слагат на главите си ликове… рога…, ама в моето детство такива ликове и дрехи не е имало. Само „сватбарье“ , сурвашкарьете са „сватбарье“.
Много хубав празник. Най-хубавия!…“
Днес в село Дивотино по Сурова участват 120 души, облечени в костюми от ресни, с тежки нанизи от звънци на кръста и огромни маски от пера и крила на птици. Празникът се чака с радост и въодушевление.
Архив на Регионален исторически музей – Перник
Днес в с. Дивотино по Сурова участват 120 души, облечени в костюми от ресни, с тежки нанизи от звънци на кръста и огромни маски от пера и крила на птици. Празникът се чака с радост и въодушевление.
Архив на Регионален исторически музей – Перник
