Село Копаница

Село Копаница спада административно към община Радомир. То е разположено в северозападния край на Радомирската котловина и на западния бряг на река Струма.

Един от сурвакарите в селото си спомня, че най-големите зимни празници в Копаница били Сурова и Божич (Коледа). Той разказва, че в невръстните си детски години заедно с другите деца в махалата първо ходели на Сурова с дрянови сурвачки. След като поотраснали започнали да си правят и маски, които били по-обикновени – от картон, от кашони. Така маскирани децата с голяма радост обикаляли махалата. Когато обаче станали младежи, с неговите приятели започнали да гледат и към по-големите, които ходели „по-преправени“ (маскирани). Така дошло времето да се включат и в групата на суровашкарьете.

Копаница било голямо село, но било пръснато – с 23 махали. Затова по Сурова ходели няколко групи – в махалите Стойневи, Карпузови, Гюзелови и др. В по-късни години маскираните от различните махали се обединили в една обща група.

Георги Сергиев разказва: „Едно време сурвакарят е ходил с дрехите, които си е носил всеки ден, защото хората са били бедни. Правил си е една маска. Нашите маски не са големи – с кожи, с рога, с чернилки от въглени. Всеки гледал някакво страшилище да направи. Като сложи маската да не го познае никой. Обличал един извърнат кожух с вълната навън. Върху тоя кожух слагал колана със звънците. Отдолу обличал обикновения панталон, който е носел всеки ден – шаячния белодрешковски клин или казано по нашенски – чеширье. С чеширьете, с обърнатия кожух, с маската и с опинците (цървулите) – това е било. Единственото нещо, което е ползвано като парцал в некогашния бит на нашия човек е некоя стара женска кошуля (риза), ама вече износена, кърпена.“

С радост си спомня и как суровашкарьете на Копаница ходели чак до Радомир на Сурова: „Ние ходехме и до Радомир, обикаляхме организациите в града и слизахме до заводите. Първите години ходехме пеш от селото до града. Тръгвахме от горния край на Копаница, който се намира на 4 км, оттам отивахме на Асфалтова база – това е над гр. Радомир. Тръгвахме в 5 ч. сутринта, минавахме през старата част на Копаница, тук квартала на гарата го оставяхме да го обходим чак вечерта. И като тръгнем по шосето, и отиваме на Асфалтова база, после слизаме през града – Общината, Горското стопанство, всички обществени организации и някои домове на нашенци, познати. И после отивахме в заводите – „Оранжериен завод“, „Ветпром“, „Електрик“. И оттам пеша се връщаме по ж.п. линията, и тогава вече обикаляхме и тази част на селото, която се намира на гарата. По това време вече се е стъмнило. Капнàли (изморени) сме, но щастливи и доволни, че сме направили голема Сурова!“

Парите, които събирали сурвакарите в годините на социализма се давали основно за футболния отбор в селото и за читалището. Закупувани били и звънци за групата. Когато бил отворен за първи път киносалон в Копаница, сурвакарите купили със събраните средства столове за помещението, където се помещавал киносалона.

Според Георги Сергиев: „Да ходиш по Сурова, значи да ходиш за здраве. Аз съм почнал от дете да ходим по Сурова и така си знам. Сурова означава здраве, здраве, здраве! Никой не знае откога е празника, но тази традиция и след нас ще остане!“

И в днешно време има много младежи в Копаница, които с желание участват в сурвакарската група. Това са деца на местни хора, които вече живеят в градовете, но за Сурова с радост се връщат в родното село.

Запис: 2018 г.