Село Големо Бучино се намира в община Перник. Разположено е в района на Люлин планина и е в близост и до столицата София.
Един от сурвакарите в селото – Васил Славчев – разказва, че се маскира вече 19 години. Започнал е да участва в групата от 2000 г. Като малък е ходил като „цигане“. След това е станал звънчар и вече десетина години е така.
„Аз съм си кореняк бучинец – и майка ми, и баща ми са от там. Аз съм живял тука в града (Перник), но съм израснал в селото. Аз съм един от хората в селото, който прави много ликове (маски). Важното е пера да намерим. Лепило се купува, то е най-лесно. Правим конструкцията и всичко се лепи перо по перо. Работа си е! През месец декември работим основно. Ликовете с перата бързо се развалят. Много трудно некой да излезне втора година с един и същи лик. Преди 3-4 години направих лик с едни вълци отпред – два вълка. Няма такава красота! Още стои. Ама аз съм го лепил с обущарско лепило. Дал съм за тоя лик към 250 лв. Пера от четиринайсет пуйки залепих на него. Един приятел ми даде седем пуйки, на още едно место взех четири, а от друго – три. Шаблонът ми го направи един художник. Той ми го рисува и аз го залепих. Уникална работа! Тоя лик, колко е снимки отнесъл! Разправия си е, ама това е болна тема, бе човек! Това кой се е закачил, не се е откачил!“
„И на малките деца в групата им правя коланчета, маски. Тази година, дето мина, на 4 деца направих. Те са такива с тънки пръчки да не им тежи, защото децата са малки. Помагаме им на децата, за да не се отказват, да продължат да участват.“
Сурвакарската група на Големо Бучино е около 80 човека. Сурвакарите са предимно местни хора, които си живеят в селото или произходът им е от селото, но живеят в града. Повечето са млади хора, а най-възрастните участници са около 60-годишни. В групата участват около 15 деца. Има и 2-3-годишни деца. Тях ги водят обикновено майките им, защото малки.
Костюмите на сурвакарите са от парцали, а ликовете се изработват от пера на птици. Навремето се е използвало повече кожа, но после са настъпили промени.
На 13-ти януари сурвакарите започват да се подготвят още от сутринта. Всеки си реди звънците, всеки си оправя колана или поправя нещо по маската. Подготвят се факлите и огъня за вечерта. Хора от селото режат дърва и правят огъня. Когато той се разгори, сурвакарите тръгват към площада. Там има жива музика, играят се хорà. Веселбата на 13-ти вечерта продължава до един, до два часа, а понякога и до три-четири часа през нощта.
Сутринта на 14-ти януари сурвакарите начело с болюкбашията тръгват по къщите в селото. Групата си има „булка“, „младоженя“, „кум“, „кумица“, „мечка“, „мечкар“, „циганета“.
„Във всека една къща има ритуал, това е „сватбата“ на Васил и Василка. И ние дрънкаме за здраве, за плодородие. Дават ни пари, дават месо, дават туршия, дават ракия, дават сладки неща – шоколади, бонбони. Дават сушени меса, които правят хората. Събираме ги тези неща и си правим банкет на 14-ти вечерта. Парите всичко се инвестира за групата – абсолютно всичко!“
„На болюкбашията сме купили дрехи, шапка. Шапката специално от гвардията сме ходили да я купуваме. На звънчарите звънци купуваме. Тука имаме звънчар в Даскалово (кв. Църква). Отиваме и си поръчваме звънци. Нашето расо (на свещеника) е купено от Семинарията – с кръст, с евангелието, с всичко. Дадохме 570 лв. за това нещо. Един звънец е 200-300-400 лв. Аз имам звънци до 24-ти номер. Някои имат турски звънци. Останали са им от техните дядовци, прадядовци и всичко се пази. Моите звънци са „Ангелови“. Те са от самото начало, когато ги е правил майстора Ангел. Това е било преди 50-60 години. Те бяха наредени. Като пиано бе, човек! Само тан-тан-тан….. То това е идеята. Иначе един звъни така, един така… Нищо не става. Това са моите звънци, пазя си ги и не ги давам на никой. Закача ли ги сваляне няма! После по една седмица не мога да движа, всичко ме боли – ръце, крака!“
„Моите звънци тежат около 45 кила и лика още 30 кила. Имал съм случаи на фестивала в Перник да излезем в 12 часа и да минем чак в 5 часа. На мен това никога не може да ми тежи. Аз требва да сложим не знам колко, за да ми тежи. Мене ме държи енергията. Адреналин, бе! Това е адреналин!“
Запис: 2019 г.