Село Витановци се намира на 7 км северозападно от гр. Перник. Разположено в предхълмията между планините Люлин, Вискяр, Черна гора и Любаш; между Пернишката и Брезнишката котловина.
Един от сурвакарите в селото, Бончо Павлов, дълги години се е маскирал като „поп“ и си спомня времето, когато е започнал да играе: „Не бях женен, ергенин още бях. Събирахме се от вечерта и се преобличахме в училището. Там си нощувахме, там се подготвяхме. Даже сме ходили горе, в старата къща на баба Цана, там не живееше никой… и затова там се събирахме да се правиме през нощта. Преди това всеки правеше своята маска сам вкъщи. Имаше маски с кожи, и маски с пера. А децата се правеха повече на „циганчета“. Със саждите от печката си намазвахме лицата, за да ни станат черни.
На сутринта излизахме в тъмно. Сега вече започнаха да излизат по-късно – към осем часа. А ние излизахме още по тъмно, към шест и половина-седем. Тръгвахме от долната махала, минавахме от къща на къща, спирахме във всеки двор и продължавахме по цялата улица, обикаляхме горе всички къщи…. След това отивахме в махала Герен, а след нея се връщахме по главната улица. И така минавахме целото село. Даваха ни дарове – ракия, месо. Тогава всички къщи си отглеждаха прасета и имаше много месо, по две кофи месо сме събирали ние, сурвакарите.
Накрая спирамхе тук пред училището и правехме „венчавка“, както едно време е било. „Венчавка“, „молитва“, песни, хора се играеха… В групата имаше „невеста“, „младоженя“ „свекър“, „свекърва“, „кумуве“. Те бяха облечени в тукашните литаци, с копринени кърпи на главите. Даваме на „невестата“ стомна и я водиме на чешмата на вòда и в нея сме сложили стотинки, както на истинската сватба… Тя удари стомната в чешмата, стомната се счупи и децата бъркат в коритото, за да съберат стотинките.
Привечер на 14-ти януари, като сме обиколили цялото село, и като сме направили „сватбата“ пред училището, влизахме в кръчмата. Там на една голяма печка слагахме мръвките. На Сурова задължително се прави вариво. Нарежеме зелето, отгоре наслагаме мръвките.
Много хубаво се празнуваше Суровата, тука, във Витановци така му викахме на тоя празник – Сурова. И до днеска си го празнуваме така всяка година, не пропускаме“.
По-късно Бончо Павлов спира да се маскира по здравословни причини. Тогава „станал мераклия“ синът му. Предал му „наследството“ и той започнал да играе „поп“ в сурвакарската група. Внуците и снахата също участват като „малко попче“/„клисарче“ и „монахиня“. Няколко поредни години цялото семейството се маскират като „попско семейство“. Така излизат и на фестивала в гр. Перник.
Запис: 2018 г.
OLYMPUS DIGITAL CAMERA 
OLYMPUS DIGITAL CAMERA 
