Село Ноевци е разположено в областта Граово и е на разстояние 20 км от град Перник. В близкото минало населението е наброявало 1200 души. Днес жителите му са по-малко от половината, но всички говорят за родното си място с въодушевление и любов: „Пазим и обичаме българските традиционни празници. На Никулден се събираме на курбан горе при черквата. На Петдесетница ни е селския събор и пада луда веселба на площада. На Сирни Заговезни всеки иска прошка от семейството и близките си, даже кметът винаги събира селото и иска прошка от всички жители. Гориме огньове, младите ги прескачат, децата въртят оратници… Но най-хубаво е на 14 януари – на Сурова. Маските на нашите сурвакари са най-интересни, защото не си приличат една с друга – всеки прави своята сам и никой не я вижда, докато не стане готова. А на следващата година или я допълва и променя, или прави нова. Има хора, които са си направили по 5-6 маски и непрекъснато ги сменят. Лицата на маските са от орехово дърво. Около него има кожи, рога, опашки, копита – какво ли не. Някога нашите сурвашкари са били с ликове от пера, а надолу са носели костюми от нарязани стари парцали. Днес им харесват повече маските от дърво и кожи. И костюмите им вече са от кожи, обърнати с козината навън.Събират ги цяла година. Колкото са по-страшни с маските, кожените костюми и големите звънци, толкова повече зло ще изгонят. В групата си има водач (болюбашия) в четническа униформа, „невеста“, „младоженя“, „поп“, „касиер“, „свекър“, „свекърва“… Тези роли се избират на събрание, което групата винаги си прави през декември. „Невеста“ е най-хубавото момче. За „поп“ се избира някой възрастен и сериозен мъж, а за водач по-авторитетен млад човек. Групата е към 70 човека, а на Фестивала в Перник са повече от 100. В нея има и жени, има и малки деца, но най-много са мъжете“.
На самия 14 януари сутринта, към 7 часа маскарадната група се събира в центъра на селото и тръгва от къща на къща, за да поздрави стопаните, да им пожелае здраве и благоденствие. Селото се оглася от звънци. Хората чакат маскираните, радват им се, даряват им пари, месо, вино и ракия, сладкиши, плодове. На някои места ги канят вътре на голяма трапеза с обредни храни – вариво, баници. Те не се заседяват много, защото до вечерта трябва да обиколят цялото село. „Попът“ „венчава“ „младоженците“, чете на стопаните молитва за здраве и на шега ги прекадява с люти чушки, вместо с тамян. Сурвакарите играят във всеки двор своето тежко сурвашкарско хоро. В домове, където има болен човек или наскоро починал, те не влизат.
След като са обходили всички къщи на селото, сурвакарите се събират на мегдана, играят с маските около огъня, веселят се с всички местни и гости, а гората и полето трептят от звъна на чановете до късно през нощта. През последните години групата от Ноевци си разменя гостуване със сурвакарите от село Габров дол и веселбата с маските, огньовете , факлите и надиграването става „чудо невиждано“.
Със събраните пари, групата купува воеводското облекло на водача, тъпаните на двамата тъпанджии, свещеническите дрехи на „попа“. Част от средствата участниците в маскарада задължително подаряват на болни и нуждаещи се хора, обзавеждат с нова техника училището и организират празници за цялото население. В недалечното минало те събирали съселяните си на 24 май. Днес правят сурвакарски курбан. Всяка година на 6 май – Гергьовден в местността Главе те опъват палатки, поставят маси и пейки, подреждат изложба с най-звучните си звънци, готвят и раздават агнешка курбан чорба за здраве на сурвакарите и на всички съселяни. Цялото село е там, хората и веселбите не свършват до късно вечерта. По този начин те благодарят на хората, че ги посрещат винаги с радост и любов. И всички знаят – докато свят светува, Суровата ще е най-чакания и най-обичания празник.
Запис 2019 г.
