• Меню
  • Меню

Село Ярджиловци

януари 21, 20193 мин. време за прочитане82 коментара
Автор на материалите: СНЦ "Локално наследство"

Село Ярджиловци, се намира на 10 км западно от гр. Перник, по пътя за Брезник.

На 10 км западно от гр. Перник, по пътя за Брезник, се намира село Ярджиловци. Жителите на селото обичат да казват, че „в Ярджиловци всичко може да няма, но Сурова не може да няма“… Ако  посетител попита нещо за любимия им празник, те започват да обясняват един през друг:

  • По другите села на  маскираните им викат сурвашкарье. Ние сме мечкарье. Мечкарье!  Къщата, в която си правиме маските, си я наричаме  мечкарница. Един месец преди Сурова цял ден седиме в мечкарницата и правиме лици (ед. ч. лик = маска). Жените се сърдят, че не се прибираме, ама кой ги чува? А някои спят тука и после от мечкарницата отиват  направо на работа.
  • Моят син е на 4 годинки и плаче да ходи с нас на Сурова. Иска да се маскира и това е. Трябва да отделя пари и да му купя един комплект звънци. Няма да оставя детето, ще му купя. Това ми е задължение.
  • Аз повече от четиридесет  години ходя мечкар и дойде ли Сурова, ме няма на работа по цяла седмица. Седя тука в мечкарницата и правя лик. Бригадирът си мълчи. Нали е заради Суровата…мълчи си.
  • А по едно време, през 60-те,  70-те,  80-те  години на миналия век ние в завода имахме един началник смяна, който  даваше на всичките сурвашкари отпуска около Сурова, защото  си знаеше, че без друго няма да идеме на работа.Това си беше нещо като служебна отпуска. Ха-ха-ха!
  • Те трябва да  направят Суровата почивен ден, ако имат малко мозък; 14 януари – Сурова трябва да е даже официален празник !
  • На Сурова се преличваха (маскираха) като мечкарье само мъже. Аз помня че през 1982 г. за пръв път излязоха с нас- мечкарьете и  момичета. Това бяха моята дъщеря и едно друго момиче. Шест-седем годишни бяха и двете. И сега пак искат да ходят с нас, ще ги вземеме,  нали? Тъкмо ще облечеме дъщеря ми като невеста и невестата за първи път ще е момиче, а няма да е  момче. Няма да се умори да ходи из махалите цяла нощ.  На Сурова никой не се уморява.
  • Тая година, като сбереме сурвашкарски пари, трябва да  направиме покрива на автобусната спирка в селото, за да не ги вали дъждът тия, които пътуват всеки ден. А ще постегнеме и „Плод и зеленчука“, нас ни чака…Миналата година, когато купихме калориферите за Здравната служба, добре ни  беше, нали?
  • Аз  знам едно – часовникът докато  ми работи (показва сърцето си), ще се правя мечкар по Сурова. Няма да спра да се маскирам. Ще ходя докато съм жив.  И когато  умра, пак ще се понадигна да видя с едно око мечкарьете, да знаете…
  • Ама защо ще умираш ? Живей, маскирай се и ни гледай с двете очи !
  •  За нас Суровата е религия…

    Личен архив

Подобни материали

82 коментара