Село Зидарци е малко село в община Перник, което се намира на 10 км северозападно от общинския център.
Георги Радославов споделя своите спомени за обичая в селото. Казва, че, когато е бил малко дете, се е плашел от сурвакарите, но и се е вълнувал, когато те посещавали дома му. След време пораснал и започнал и той да се маскира – като „младоженя“, с костюм и с бомбе.
„Аз започнах да участвам, когато станах 15-16-годишен. В сурвакарската група по това време участваха младежи и млади мъже, които бяха до тридесет и пет годишна възраст. Когато аз се правех сурвакар, бяхме само мъже. Тогава момичета не участваха. Постоянните персонажи в сурвакарската дружина бяха „младоженята“, „невестата“, „кума“, „кумица“, „свекъра“, „свекървата“, „циганетата“. Костюмите ни бяха предимно от кожи, използвахме обърната кожа. Имаше стари дрехи, ментета, които обръщахме. Използвахме традиционните за региона литаци, които мъжете обличаха. Нашите маски бяха от кожа и рога. Когато една маска се прави, всеки гледа да не го познаят и тя да бъде колкото се може по-страшна.
На Сурова ставахме сутрин по-рано, е-е-е в ранни зори, към три-четири часа. Имахме сборен пункт. Отивахме на мястото, формирахме групата и тръгвахме. Винаги имаше някой, който беше с по-голям авторитет сред нашата група. Той е водач, болюбашия. Той казваше как да тръгнем, откъде да тръгнем и така…
Когато влезнехме в една къща, първо влизаха „невестата“ и „младоженята“. Стопаните ни посрещаха, а маскираните със звънците дрънкаха. Докато „свещеникът“ прави „венчавката“, звънчарите спираха да дрънкат и след това започваха отново. В селото този ден е с празнично настроение. Местните хора очакват групата и се подготвят да ги посрещнат. Сурвакарите се придвижват шумно като дрънкат със звънците и хората ги чуват. Когато наближават стопаните викат: „Идват, идват, идват!“.
Маскираните дрънкаха във всеки дом около къщата, дрънкаха в кошарата, около стопанския двор. А стопаните ни даруваха за здраве. Даваха ни кърпи, сланина, месо, ракия. Пари даваха на „невестата“ след „венчавката“. Такъв ни беше обичая едно време.“
Георги Радославов си спомня, че в миналото на Сурова село Зидарци често пъти е било посещавано и от маскарадната група на съседното село Ярджиловци.Споделя инещо, което неговата майка му е разказвала за обичая. Според нея всеки сурвашкар е посещавал дома на момата, която е искал да вземе за жена. Той е гледал къщата й дали е чиста и как е подредена. По този начин ергените са имали възможност да влязат в дома на момата и добият впечатления за уменията й. Сурвашкарите са влизали не само в двора, но и в къщата, където в някоя по-голяма одая (стая) са правели ритуала „венчавка“.Според разказващия, дълбокият смисъл на обичая Сурова „е свързан неразривно с началото на човешкия род“.
Запис: 2018 г.